Андрей Райчев: Това се дължи на личните му качества и излъчване. Той успява да съчетае политическа идентичност с експертност. Той е експертът, който няма дефектите на останалите политици. Основно критиките на това правителство минават по експертна линия - може и да не сте лоши по намерение, но не умеете да играете. Не пипате правилно копчетата, натискате ги в произволен ред, много често се връщате назад. Плевнелиев не създава тава впечатление. И той се е откъснал с десетина пункта от следващия в класацията спрямо колегите си – Мирослав Найденов, Цветан Цветанов и Николай Младенов, като изключим Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова, които са друг вид фигури – лидерски политици.
Фокус: От изследването личи, че доверието в БСП расте. За последния месец то се е покачило от 17.8 на 20.5 пункта. Какво в политическата линия на БСП е причина за този ръст?
Андрей Райчев: Опозиционността. БСП е единствената партия, която се държи отчетливо като опозиция. Всички останали правят уговорки. СДС непрекъснато прави уговорки – „от една страна, от друга страна; ще ги подкрепим за едно, няма да ги подкрепим за друго; ще бъдем конструктивни, ако те направят така и т.н. СДС не се държи като алтернатива. Сергей Станишев, който през цялата 2009 г. беше в много неизгодна позиция, и електоратът на БСП стигна до 10 пункта, покрай него горяха всички мостове, сега той се държи като алтернатива. Той казва – махнете го този, сложете мен или нас. Самият факт, че той е алтернатива е огромно постижение. В момент, когато хората се чудят за кого да гласуват. За кого? Ами, за БСП. Някой от лидерите на БСП беше казал на шега, но то не е само шега: Българи, българи, нали знаете как ви управляват, кого избирате – експеримент, БСП, експеримент, БСП... Но това е сериозен успех за Сергей Станишев. Той успя да изкара БСП от дупката и да се докара до възход. Сега най-важното са президентските избори.
Фокус: Първите пет места по доверие във вашето изследване са за Кристалина Георгиева, Росен Плевнелиев, Георги Първанов, Бойко Борисов и Меглена Кунева. Кой би могъл да привлече подкрепата на БСП?
Андрей Райчев: Само Меглена Кунева. След нея в изследването вървят серия от гербови дейци. Първият след Станишев, който е на 10 място с 22%, е Ивайло Калфин, който е на 15 място с 18%. Остава единствено Меглена Кунева. Тя е единственият вариант за лявоцентристка кандидатура, ако тя приеме и те предложат. След Калфин, останалите политици са сбити много надолу в класацията.
Фокус: Защо Кристалина Георгиева и Меглена Кунева неизменно са в първата петица на политиците, които се ползват с най-голямо доверие?
Андрей Райчев: Не е, защото са жени. Това е, защото те не са участнички в историята. Кунева от самото начало се занимава само с европейско представителство, не е отговаряла за нищо друго. После стана еврокомисар. Тя не е участник в прехода – нито в скандалите, нито в приватизацията. А, българинът иска нови лица. Някой, който да не е участвал в прехода, някой, който да не му е писнал и т.н.
Фокус: Как се отразяват на нагласите сред хората дискусиите около АЕЦ „Белене”?
Андрей Райчев: Аз не мисля, че са се отразили. Според мен, хората не разбраха много какво става. Това пак е разправии в елита. Хората много, много не разбират от тези неща, за тях това са далечни работи. 48% от запитаните искат да довършим строителството на АЕЦ „Белене”. Това, преди всичко, означава, че хората искат да бъдем индустриална страна, а не, че одобряват позицията на правителството. На въпроса – съгласни ли сте с твърдението, че досегашните договорености на България и Русия за АЕЦ „Белене” не са изгодни за България, 63% от хората отговарят – не знам. Това е страшно силно и хубаво. Преди 20 години всички щяха да отговорят с да или не - за Русия или против нея.
Фокус: В изследването имате въпрос за това как биха гласували хората, ако се стигне до втори тур на президентските избори и сте предоставили варианти – Меглена Кунева срещу Росен Плевнелиев, срещу Бойко Борисов и срещу Цветан Цветанов?
Андрей Райчев: Най-силният възможен кандидат на ГЕРБ е, разбира се, Борисов, другите много популярни от ГЕРБ са Росен Плевнелиев и Цветан Цветанов. Резултатите са 30% за Кунева на 25% за Плевнелиев, което е реми. При вариант Борисов – Кунева, хората са отговорили – 33% на 27%, което също е реми. Това означава, че ДПС решава. Цветанов изостава от Кунева с 32% на 20%. При положение, че Кристалина Георгиева няма право да кандидатства, защото не е живяла 5 години в България. Станишев също няма право, защото не е живял в България и Георги Първанов няма право, защото има два мандата.
Фокус: Какви са икономическите нагласи на хората?
Андрей Райчев: Относно икономическите показатели се наблюдава стабилизация – престават да падат стойностите, но Бойко Борисов вече не е онзи универсален и национален политик, който беше през септември 2009 г. В момента той просто е един от политиците. Партията му все още е най-влиятелната за сега, но той престана да е треньор на националния отбор, какъвто беше – сега е треньор на „Левски”. Едно е отношението към треньора на националния отбор, друго е отношението към треньора на „Левски”. И двамата са уважавани хора, но останалите отбори се отнасят различно към отбора на „Левски”. Те искат техните отбори да печелят, но треньорът на националния отбор е друго.
Фокус: Как се стигна до тази промяна Бойко Борисов от треньор на националния отбор да стане треньор на „Левски”, примерно?
Андрей Райчев: С много лош късмет. Уверявам ви – Борисов има ужасен късмет. Той можеше да има много по-щастлива политическа съдба, но му се падна криза. Той казва, че причината да сме зле е Тройната коалиция. Това е главното му изречение – Ахмед Доган, Сергей Станишев и донякъде Симеон. Тройната коалиция постепенно стана двуглава ламя, триглава ламя. Според Борисов – виновни са тези и положението беше лошо. Но второто не беше вярно. Положението не беше лошо – положението беше добро. Българинът през 2007 - 2008 година живееше по-добре, отколкото когато и да било изобщо. Борисов казва – лошо е, защото са тези. Когато дойда аз – ще стане добре. Той дойде и стана зле. И нищо не направи – отказа се от реформи, държеше максимално народът му да не пада духом и т.н., но въпреки това – кризата си е криза. И тя го удари. Към това се прибавят и всичките милиционерски похвати, които известно време много добре работеха, а сега му оказаха лоша шега.

Красимира ГЕОРГИЕВА