"Уикилийкс": Българските медии - без пари и без морал

"Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора.

Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват определени новини, за да публикуват пропагандни материали под формата на новини, и не публикуват информации, които не се харесват на спонсорите им.

Корупцията в медиите очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество."

Това е мнението на бившия американски посланик Нанси Макълдауни за българските медии, което тя описва в класифициран доклад, изпратен до Държавния департамент на САЩ през 2009 г.  Докладът беше публикуван от "Уикилийкс" и Биволъ.

Повечето българи се информират основно от телевизията, а не от вестници, но печатните медии все още са най-важният фактор при формирането на общественото мнение, смята американският посланик.

Сивият сектор и корупционните бизнес практики сериозно застрашават разследващата журналистика и медийният плурализъм в България, пише още Макълдауни.

В документа посланикът отбелязва, че с приближаващите парламентарни избори (през 2009 г.) последиците от концентрираната собственост и корупцията в медиите са вече на показ. Въпреки че някои малки независими медии оцеляват,

обществото като цяло е изгубило вяра в традиционните медии и се обръща към жълтата преса за разнообразие,

пише Макълдауни. На пазара, залят и от традиционни, и от нови медии, много играчи не могат да оцелеят само с приходите си от реклама и разчитат на спонсори.

Новите собственици на медии, за разлика от предшествениците си, нямат опит в журналистиката. Те използват медиите, за да влияят на обществото и за да обслужват бизнес интересите си чрез избираемо публикуване на информация и насочени атаки, пише в доклада.

Сред доминантните играчи е новосформираният конгломерат "Нова българска медийна група", за която се твърди, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и телевизия, както и че планира да си купи още една, пише Макълдауни.

Посланикът отбелязва, че групата е стартирала експлозивно през лятото на 2007 г. с покупката на три вестника, един от които - "Телеграф", е най-тиражният всекидневник в страната с повече от 100 хил. броя в събота и с около 60-70 хиляден тираж през седмицата.   

Според слуховете групата принадлежи на кръг от компании, близки до ДПС, отбелязва Макълдауни.

Посланикът пише още, че собственикът на групата - Ирена Кръстева, доскоро е работела на служба, от която няма как да е спечелила средствата, необходими за такава инвестиция. 

Медиите в България редовно прилагат автоцензура и дори имат черни списъци с политици

или конкурентни бизнесмени, за които никога не пишат, отбелязва Макълдауни. "Нова българска медийна група" наскоро публикува във всичките си издания един и същ текст, очевидна атака срещу политическите и бизнез опонентите си. Групата поне още два пъти е прибягвала до тази практика - по време на газовата криза през януари и по време на кризата с боклука през април в София, се казва още в грамата.

Националните всекидневници "Сега" и "Стандарт" също са получавали критики за публикуване на материали, които, макар и по-завоалирано, обслужват интересите на собствениците им. Подобни тенденции се наблюдават в телевизионните медии, но на много по-висока цена за бизнеса и политиците, отбелязва Макълдауни.

В доклада си тя споменава контраста с вестниците на ВАЦ - "Труд" и "24 часа", чиито стремеж към увеличаване на приходите чрез по-сензационни заглавия е довел до спад в качеството.

Тъй като чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните редактори на вестниците имат пълна власт върху отразяването на политическите новини. Въпреки че за "Труд" и "24 часа" не е известно да имат черни списъци, е лесно да се види, че някои политици получават повече отразяване, може би заради близост с главните редактори.

С появяването на новите медии и безброй вестници с кратък живот, много от традиционните вестници се оплакват, че читателите им намаляват. Редактори се оплакват, че

по време на предизборната кампания продажбите падат по традиция, тъй като читателите знаят, че материалите са платени.

Много компании намаляват своята реклама и започват да действат като посредници при покупката на рекламно пространство за политически партии. 

Заради намалелите приходи и ограничените ресурси по-малките вестници понякога отразяват новините през телевизията, по която често може да се види спонсорирано съдържание. Въпреки трудностите, по-големите печатни издания все още имат достатъчно персонал, за да отразяват важни събития.

В частни разговори журналисти признават, че политически партии плащат на репортери, редактори и продуценти за интервюта и новинарско покритие, без това да се декларира никъде.

Партиите открито спонсорират вестници. Такъв е случаят с "Дума" (спонсорирана от БСП), вестник "Атака" и телевизия "Скат" (спонсорирани от националистическата партия "Атака")

Заради недоверието си в традиционните медии българите се обръщат към жълтата преса.

Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици. Според представителите на традиционните медии тези собственици са част от сивата икономика и освен че не плащат данъци, не спазват и журналистическата етика.

Заради неясна собственост и големия брой неподписани статии обществото няма как да се защити срещу клевета. 

Жълтите седмичници "Уикенд" и "Шоу" са сред най популярните и влиятелни вестници, с общ тираж от около 450 хил. броя. Увеличаването на тиража им пък тласна дори уважавани политици да им дават интервюта.

Няколко дни преди евроизборите премиерът (Станишев) даде обширно интервю за "Уикенд", в което описва идеите на партията си, пише още посланикът. 

Политиците са наясно как се играе тази игра

Журналисти описват опитите на ДПС да засили влиянието си чрез медиите като част от стара традиция политически фигури да инвестират в медии, когато властта им е застрашена.

Социалистите и НДСВ също са си плащали за медийно покритие. Десните партии СДС и ДСБ досега са плащали само за реклами.

В миналото ГЕРБ разчиташе основно на личната харизма на неформалния си лидер Бойко Борисов, който често директно се обаждаше или пишеше есемеси на журналисти, се казва още в документа.