СТАНОВИЩЕ

на Националната асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност

ПАРЛАМЕНТЪТ ПРИЕМА ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, НО В ЧИЯ ПОЛЗА?

На 31 март 2011 г. Народното събрание прие на първо четене законопроекта, внесен от Министерски съвет, за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД).

Законопроектът е подготвен от работна група на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на вътрешните работи, но без участието на експерти от частния охранителен сектор.

Поводът е писмо от Европейската комисия от 2009 г. във връзка с жалба на чудестранен инвеститор в България. В писмото се прави констатация, че ЗЧОД не е в съответствие с разпоредбите на първичното и вторичното общностно право. Предложените промени в закона са свързани именно с въпросната констатация. Същевременно са предложени и няколко други изменения и допълнения.

Становищата на частния сектор, игнорирани от изпълнителната власт, са на път да бъдат пренебрегнати и от законодателната власт.

Законопроектът беше представен на първо четене в пленарна зала, но без да бъдат отчетени предложенията от страна на частния сектор. Преди второ четене те вероятно отново ще бъдат подминати.

Налага се коментар по няколко от текстовете, а именно:

1. Предложената промяна, с която се дава възможност на фирми, регистрирани в други държави-членки на Европейския съюз, да кандидатстват за получаване на лиценз, без да се регистрират по Търговския закон в република България.

Проблемът не е в конкуренцията от страна на чужди компании, а във възможността чуждестранни инвеститори (без аутсорсване на охранителната дейност към свързани с тях фирми от съответната държава) да увеличават своите разходи и по този начин да отчитат по-малка печалба - нова, допълнителна възможност да бъдат източвани средства от България. Именно затова беше необходимо извършването на липсващата, но изисквана по закон, оценка за въздействието на законопроекта.

2. По отношение на звената за самоохрана правилно се предлага въвеждането на еднакъв режим за тях и за частните охранителни фирми (лицензионен), но те отново, в резултат на определени интереси, са включени като субект в охранителната дейност и е много вероятно техният брой да се увеличи, понастоящем са над 3000 (по данни на ГД "Охранителна полиция" - МВР).

Това означава, че публични институции (министерства, агенции, общини, лечебни заведения и други) също ще имат възможност да осъществяват самоохрана и да избягнат обществени поръчки. Професионализмът и ефективността остават на заден план. Тук отново се чувства липсата на изискваната по закон задължителна оценка за въздействието на закопроекта.

3. Промените по отношение на изискваните документи при сключване на трудов договор с охранителите не кореспондират с националната цел за намаляване на административната тежест с 20% до края на следващата година, както и с политиката на Европейската комисия.

За едно и също нещо (че лицето не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер) се предлага представяне на три документа, а това са разходи на време и пари. Така се залага и предпоставка за увеличаване на недекларираната дейност.

Нито бизнесът, нито кандидатите за работа като охранители са виновни, че някоя отдавна обещавана информационна система в държавата все още не действа.

Внесеният законопроект не решава проблемите, свързани с регулацията на частната охранителна дейност и тя вече изостава в сравнение с болшинството държави-членки на Европейския съюз.

Предложените промени са частични. Ще бъде отчетен още един закон, хармонизиран с европейското законодателство, но по-добри предпоставки за развитие на частния охранителен бизнес няма да има. Проблемите с професионализма в частната охранителна дейност и качеството на услугите остават нерешени.

Петко Иванов - член на Управителния съвет на НАФТСО и управител на "3С СОТ Бургас" ООД/на снимката/