От 24.05.2011 стартира новата визия на сайта и всички новини и публикации ще са на следния адрес: Nessebar-News.com
 
News from NessebarИнформационна агенция ФОКУС Фотогалерия и е-картички от Несебър
Начало
Политика
Общество
Анализи и коментари
Култура-образов.
Спорт
Туризъм
Бургаска област
НЕСЕБЪР
СВЕТА
Живец
Интервю
България
Парл.избори -2009
Лайънс клуб-Несебър
Икономика
Крими
Омбудсман
Европейски съюз
НАПОС
 
 
 
Важно ли е присъединяването ни към Договорът Шенген
ДА
НЕ
НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ
 
 
April 2018
ПВСЧПСН
1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30
 
   
РАВДА – ПРЕЗ ГОРНИЛОТО НА ВРЕМЕТО* 
От: 21-Май-2011 11:30;  Прочетена: 2947 пъти   
Автор(източник): Максим Момчилов

Снимката в цял размер... Click to enlarge?Авторът на книгата “Равда-през горнилото на времето”-известният несебърски краевед и иcторик Иван Бабев е направил опит да проследи историята на село Равда от времето на неговото възникване до наши дни. Възникнало в градската територия на древна Месамбрия,в миналото селото е играло ролята на градско предградие или своеобразна пирея на античния полис.

Същата роля то е изпълнявало и през Средновековието, както и през по-голяма част от османското владичество.Този извод се налага от значителния археологичен материал,открит в землището на Равда и в акваторията на неговия залив,от многобройните монетни находки,както и от сведенията в Кодекса на месемврийската митрополия и от османо-турски данъчни документи.


           
В първа глава
„Географско разположение” на селото е изследвана природогеографската среда,благоприятствала възникването и развитието на селищния живот в околността,отличаваща се с изключително плодородие.През землището на това селище преминавали важни древни пътни артерии-Причерноморския път, наричан от римляните „Понтийския път”  и отклонението за Месамврия на римската транспортна магистрала от Анхиало през „Хемската порта” за Марцианопол и Одесос. Землището на Равда е било обградено от запад на север от реките Ахелой и Хаджийска и Месемврийското блато „Кардис”,а от североизток и юг от бурните талази на Черно море.


          
 
Въпреки обкръжението от реки и водни басейни самото село лежи върху безводна равнина,което е накарало хората още в древността да се заемат с каптирането на оскъдните ресурси от подпочвени води като изполват познанията си от натрупания вековния опит.За това говори късноантичния водпровод открит в района на Оранжерията и проследен до град Несебър.Освен, че с него се е целяло водоснабдяването на древния полис,без съмнение част от водата е била използвана за питейните нужни и на местните жители,което се вижда от едно отклонение на водопровода губещо се в основните на днешното село.


          
 
Красноречиво доказателство за съществуването на поселищен живот в землището на Равда още от средата на І хил. пр. Хр. са намерените археологически находки. За това се говори във втора глава
„История и развитие на селото”. По-важните артефакти, които маркират по безспорен начин хронологията на развитие на селото са: прочутата надгробна плоча на Каликрита от V в. пр. Хр. и потъналият в акваторията му древен кораб с хиоски амфори от същото време,аксос от червена глина от ІV-ІІІ в. пр. Хр., чернофирнисов кантарос от ІІІ в. пр. Хр., жертвеният олтар от зелен пясъчник посветен на Хера от ІІ в., единични и колективни монетни находки от ІV в. пр. Хр. до ХІV в. сл. Хр.Неми свидетели за дълбока древност са двете надгробни могили непосредствено до селото, които категорично сочат,че първите жители на старинното селище са били траките.


          
 
Агломерацията около с. Равда е в пряка връзка с Несебър като важен град-крепост през античността и средновековието. Намиращо се само на 5 километра от укрепения градски център,от който го отделя пространство с пясъчни дюни, Равда и неговото поле между местностите Кокалу и Джуберата били арена на не една кръвопролитна битка за овладяването на „хубавата Месамбрия”, както я нарича византийския  писател Пахимер.


          
 
За дълговечното минало на Равда особено ценни са даннните от кодекса на Месемврийската митрополия, както и от османо-турските данъчни регистри от ХVІ в.Селото съществувало и през ХVІІІ в., когато в залива му функционирала важна корабостроителница, в която се строяли стотици малотонажни и среднотонажни кораби, а се изпълнявала поръчки и на турския военен флот.Близо до нейните докове имало и средно по морските стандарти пристанище, на което акустирали и търговски кораби поради развития пазар за зърнени храни, зеленчуци и дървен материал. Равда е едно от редко срещаните населени места с непроменено селищното име поне от шест века насам.


           
През Средновековието значителен дял от землището на селото бил притежание на знатни семейства от византийския императорски двор, а след турското нашествие те станали наследствени владения на султаните. Дори в края на османското владичество и през първите десетилетия след Освобождението стотици декари плодородни земи са били чифлишко владение на някои представители от старинния род Глава, потомци на византийски сановници от български произход.Земеделски имоти в района на Равда притежавала и фамилията Шишманидис,за която съществуват догадки, че е далечна отломка от българския болярски род Шишманови.


          
Освобождението на България от робския гнет на Османската империя заварва селото с гъркофонно население. Голяма част от фамилни имена на жителите му обаче са били от български езиков корен, а не малко помнели и българския си произход. Това красноречиво говори за напреднал процес на гърцизиране на българите християни, работещи по чифлишките стопанства. Явлението е характерно за селищата около старите гръцки митрополитски центрове, какъвто е бил и Несебър, поради мощното денационализиращо влияние на гръцката православна църква.


 


           Скоро след конституирането на Източна Румелия някои от местните родолюбци отварят първото българско училище и вземат активно участие в спонсорирането и изграждането на православния храм „Св. Параскева”. Опитите да се проповядва божието слово и на български език обаче намира решителна съпротива от гръцките първенци начело с патриаршисткото духовенство.Едва след злополучните за гръцката националистическа пропаганда Анхиалски събития свещенодействието в черквата започва да се извършва на черковнославянски език.


           
Радикални демографски промени в Равда настъпват след прилагането на изселническата конвенция, сключена след Първата световна война /1919 г./ между правителствата на България и Гърция за размяна на население.В края на първата четвърт на ХХ век гъркофонното население се изселва, а на негово място в селото се настаняват около 700 българи от района на Солун и Енидже Вардар,отстъпени съгласно Букурещкия договор от 1913 г. на Кралство Гърция.Заедно с около 280-те гръцкоговорящи жители на Равда под влияние на гръцката пропаганда или поради роднински връзки с тях за Гърция заминават и няколко десетки с българи.


           
Завареното и новозаселилото се население участва активно в освободителните движения от ХІХ век и във войните от началото на ХХ век. Важен етап в тези политически събития са броженията и бунтовете в края на турското владичество и Балканската война от 1912 г., като общо дело на подтиснатите християнски народи на Балканите. Ето защо в книгата „Равда през горнилото на времето” тези движения и борби се разглеждат в специална глава
„Борби за освобождение”.


           
Непреодолимите противоречия между България и нейните съюзнички Гърция и Сърбия в края на Балканската война довеждат до Междусъюзническата война от 1913 г., в която старите, а и заместилите ги след преселението нови жители дават свидни жертви. В книгата е отделено място и за националистическата пропаганда сред гъркофонното население от Несебърския край и нейното развращаващо въздействие върху мобилизираните войници, което довело до промяна в поведението им по време на Първата световна война с неявяване във военните части или чести дезиртьорства и прехвърляния в противниковата войска.


           
За разлика от тях по време на тези войни много младежи от Егейска Македония вземат участие като доброволци в Македоно-Одринското опълчение или в четите на ВМОРО на страната на българската войска.Те вярвали в успеха на нейната освободителна мисия и желаели да вложат своя дял за счупването на робските окови и обединението на родните места с общото отечество.И след преселването им в Равда те се включват в редовете на ВМРО и в македонските братства с готовност да помогнат за освобождението на родните места щом му дойде времето.


           
Четвърта глава на книгата е посветена на
„Църковното и просветно дело”. В нея е подложена на анализ вековната борба на бежанците от Македония за извоюване на автокефална църква и българско училище в родния им край. След идването им в свободните предели на страната традиционната любов към българското просвещение и народна култура и уважението им към националната българска църква още повече се засилват. Израз на привързаността им към просветните, църковни и културни институции е непрестанния стремеж за укрепване на църковно-училищното дело.Това ги мотивира да си изградят ново, модерно за времето си училище „Св. св. Кирил и Методий” и читалище на името на „Тодор Александров”, което по-късно е преименувано „Гоце Делчев”. Пословичното ученолюбие на равденските деца,благоговението на възрастното население към местните дейци на просветата и културата са валидни и днес като гаранция за незаглъхващ подем в духовността на местните хора.


        
В пета глава
„Развитие и управление на селото е отразен стопанско-икономическия живот на населението и ролята на местните държавни и обществени органи в многостранната и отговорна управленска дейност.Специално внимание е отделено на трудния процес за адаптиране на бежанците към новите условия в свободната част на отечеството и приобщаването им към обществено-политическия живот на местното българско население. Благодарение на изключителното си трудолюбие и съхранените патриархални добродетели задружност и взаимопомощ, те успяват в рамките само на едно десетилетие да преживеят големите трудности по настаняването, обезпечаването с жилища, оземляването и осигуряването на препитанието за семействата и да се преборят с нищетата и мизерията.


           
Промяната на обществено-икономическата система създава нови сътресения, които трудно се преодоляват. Същевременно благоприятното географско местоположение на селото на брега на топлия морски залив, създава добри възможности за развитието на курортно-туристическа дейност. Постепенно основният поминък на хората ориентиран по-рано преимуществено към селско-стопанска дейност-земеделие и животновъдство,се заменя с курортното дело станало вече приоритетен поминък.Усвояват се нови специалности, появяват се нови професии свързани с туристическата индустрия.Равда се превръща в национален център на детския туризъм със световна известност,сполучливо наречена „пионерска столица”.


           
Новите политико-икономически условия предизвивкват силна миграция от планинските и полупланинските райони към крайбрежните селища. В Равда прииждат нови семейства, както и отделни лица от изоставащите в икономическо отношение райони на окръга и страната. Само от с. Момина църква, Средецко тук се заселват повече от 50 души. Не са малко придошлите и от други странджански села.


          
Новите социално-икономически условия и развитие на курортно-туристическата дейност с приоритет на социалния и детския туризъм довежда до положителни промени в инфраструктурата на селото, както и до бързото разширяване на търговското и курортно строителство. Подемът в тази област до голяма степен се дължи и на факта, че селото се ръководи от способни управленски кадри, които съумяват да мобилизарт обществената енергия на жителите и да изведат докрай много от социалните въпроси на населението. Показателно е, че  редица  от важните строителни и благоустройствени мероприятия се извършват с доброволния труд на местните жители. Години наред Равда се нарежда на първите места в Бургаски област и в страната  в прегледите по благоустрояване и хигиенизиране на населените места.


           
В резултат на всичко това през последните десетилетия външния облик на селото коренно се промени.То все повече придобива вид на селище от градски тип.Главен фактор в този процес са хората на Равда, които със своето трудолюбие и единство при решаването на обществените и социалните задачи винаги са били пример за подражание за техните съседи.


          
 
Наред с новостите,които промениха живота на хората,чрез народното читалище, училището, пенсионерските и други граждански организации се извърши активна дейност за съхранение на традиционната народна култура и спомена за основните поминъци и елементи от материалния бит, завещани от дедите. В книгата „Равда през горнилото на времето” авторът е отделил нужното място и за
„Традиционната материална култура”, включваща жилищната архитектура, основните стопански дейности развивани през вековете и традиционното народно облекло.


           
Изследвайки тези съществени страни от традиционната култура на заселилото се тук основно население от бреговете на Вардар и Солунската низина и съпоставяйки го със съответните локални, регионални и национални особености и характеристики,авторът констатира, че тази материална култура е неразделна част от общобългарската.В това направление типична е терминологията в жилищната архитектура, земеделските сечива,техниката на обработка на земята.Такива са и структуро-определящите елементи в българската народна носия от югозападните етнографски краища и техните основни функции.Тези обстоятелства говорят за еднопосочност в развитието на народностната култура на отделните етнографски групи,колкото и отдалечени да са те в българското географско пространство.


                                                                       _____________________________________________________________


*Заглавието е от корицата на едноименната книга,която предстои в най-скоро време  да излезе на книжния пазар


 

Bulrest.com Bottom
Читателски коментари
Вашия коментар (Прочетете правилата!)
Име: 
Латиница/кирилица: (?)

 
  Почивка в:
    Несебър - сайт
    Хотели
    Квартири
    Имоти
    Заведения
    Сл. бряг - сайт
    Хотели
    Квартири
    Имоти
    Заведения
    Св. Влас - сайт
    Хотели
    Квартири
    Имоти
    Заведения
    Равда - сайт
    Хотели
    Квартири
    Имоти
    Заведения
    Обзор - сайт
    Хотели
    Квартири
    Имоти
    Заведения
  Holiday in :
    Nessebar
    Hotels
    Apartments
    Real Estates
    Bar & Food
    Sunny Beach
    Hotels
    Apartments
    Real Estates
    Bar & Food
    Sveti Vlas
    Hotels
    Apartments
    Real Estates
    Bar & Food
    Ravda
    Hotels
    Apartments
    Real Estates
    Bar & Food
    Obzor
    Hotels
    Apartments
    Real Estates
    Bar & Food

Включете се!

 
Aristidov PC Shop 2
 
  ПОРЪЧАЙТЕ СИ ВАШИЯТ САЙТ !

Атрактивно помещение в Несебър

ВАШИТЕ ИЗГОДНИ ЗАСТРАХОВКИ В НЕСЕБЪР !

А ВИЕ ЗАСТРАХОВАХТЕ ЛИ ДЕТЕТО СИ ?

ПОДАРЕТЕ СИ ПОЧИВКА В НЕСЕБЪР !

 
 
Адмирал
 
   АДМИРАЛ БРОКЕР
 Община Несебър
 Авт.линии-Несебър
 Moreto.net
 Обяви за работа
 RuseNEWS
 Хотели в Несебър
 Времето в Несебър
 nessebarmedia.com
 СПА Хотели
 Поморие e-News
 Guide - Bulgaria.com
 HOTELS.BG
 Почивка.bg
 PureBulgaria.com
 
в.
   Бургас футбол
 Агенция "Фокус"
 Вестник "Слънчев бряг прес"
 
|| УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,ПОРАДИ ПРОФИЛАКТИКА И РЕКОНСТРУКЦИЯ САЙТЪТ НЕСЕБЪР НЮЗ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ОБНОВЯВА НЕРЕДОВНО ДО КРАЯ НА МЕСЕЦ МАЙ !МОЛИМ ЗА РАЗБИРАНЕ И ИЗВИНЕНИЕ ,ЗАЩОТО СЛЕД ТОВА ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ОЩЕ ПО-ХУБАВ И ЖЕЛАН ! ||  

© 2004-2005 - Nessebar-News.com
гр.Несебър; ул."Струма" 6; Тел./факс: 0554/45404; E-mail: k_kosev@abv.bg
Ползването на информацията става свободно, при условие, че се цитира източника!

Web development by Aristidov.com.