Снимка: Авторът

Ако се разхождате в ранните следобедни часове по крайбрежната алея в Морската градина на Бургас, ако времето е слънчево, а вятърът източен, твърде вероятно е над вас да прелети... човек. И това не е началото на фантастичен разказ.

Теренът около Морското казино е едно от любимите места за излитане на парапланеристите в града. Те са група от десет момчета и едно момиче. Когато ги наблюдаваш да кръжат в небето, ти се струва, че това, което правят, е лесно и не изисква особено усилие. Всеки един от тях обаче е тренирал дълго и е научил доста неща на теория, преди на практика да се отдаде на хобито си.

Атрактивният спорт става все по- популярен в България. Един от най-опитните пилоти сред бургазлии е Галин Байкушев - член на националния клуб "Скай номад". Той се занимава с парапланеризъм от десет години. Преди това е бил парашутист и има зад гърба си точно сто и седемдесет скока с парашут. Учи физика в Софийския университет и изучава задълбочено метеорология.

Невидимата маркировка

До скоро единственото удобно място за излитане, известно в града, беше стръмният бряг в крайморския парк. Неотдавна екстремният спортист откри нов маршрут за летене над Бургас. Новата точка за излитане Галин намерил близо до комплекс "Меден рудник", докато изпробвал новия си парапланер.

Галин Байкушев е и един от първите българи, полетели, използвайки за начален старт така наречената активна лебедка. Това е особена, доста сложна и опасна за изпълнение техника за издигане в небето при липса на подходящи възвишения за старт. Бургазлията многократно е печелил призове на международни и национални състезания и дори вече сам обучава курсисти.

Тези факти от биографията му ме окуражават да взема трудното решение да полетя с него в така наречения тандем и да направя снимки от птичи поглед на плажа и морето край Бургас. Това означава, че пилотът ще управлява двуместния безмоторен парапланер, в който аз само ще се возя, въоръжена с фотоапарат. За да полети човек по този начин, не се изисква особена подготовка. Нужно е само внимателно да слуша инструкциите на пилота и да сподели с него всичко, което го кара да се чувства несигурен. Трябва да му се довери.

Всяко лято Галин Байкушев вози по този начин десетки туристи и е категоричен, че щом правилата се спазват, проблем не може да има.

Правя уговорката, че полетът ще бъде кратък - не повече от 15 минути. Направените от тази уникална гледна точка снимки ще ми бъдат достатъчни.

Докато инструкторите поставят каска на главата ми и стягат коланите на екипировката около тялото ми, подтискам и последния пристъп на желанието да се откажа. Излитаме от склона и само за секунди се оказваме на повече от десет метра над земята. Много скоро разбирам, че летенето всъщност изисква огромна концентрация от страна на пилота и съобразяване на всяка наглед незначителна подробност. За да улови подходящите въздушни течения, той трябва да бъде нащрек във всяка секунда. Нужно е постоянно да маневрира във въздуха, да „спазва" някаква невидима маркировка.

Постепенно се издигаме на височина от над сто метра. Въздухът става по-свеж, шумът на града бавно заглъхва, от брега махат непознати, за които явно сме атракция. Сградите, дърветата, автомобилите и хората край тях изглеждат нереално малки.

Навътре в морето

Усещането, че се носиш като птица, е наистина невероятно. С учудване разбирам, че се реем над брега не петнадесет минути, а вече от половин час. Отдавна съм направила снимките, които ми трябват, но ми е трудно да се откажа от гледката. Отгоре всичко е красиво и чисто. С любопитство откривам, че покривът на старото морско казино в парка е декориран като шахматна дъска.

Запомних всички препоръки и ви ги предавам. Максималната височина, на която можете да се издигнете, излитайки от склоновете край бургаския плаж, е 220 метра. Докато летите, не трябва и през ум да ви минава, че можете да продължите с полета си навътре в морето. С безмоторен парапланер можете да се отдалечите най-много на трийсетина метра от брега, без да загубите подемната сила на термиката. Такива експерименти не са препоръчителни за новаците, защото е възможно да им се наложи да кацат във водата. Съветът на опитните майстори е и да не се опитвате да кацате на моста, колкото и атрактивно да ви изглежда това. Там е възможна появата на опасни вихри, които могат да ви запратят като перце в нежелана посока.

Бургаските парапланеристи са открили още няколко места в региона, подходящи за практикуване на екстремния спорт. Едно от тях е морският бряг край Св. Влас. Там съществуват възможности за издигане на височина над 2000 метра, но засега от него се наемат да излитат само най-опитните. Гледката, която се разкрива от небето над това място, е неповторима, твърдят тези, които вече са й се наслаждавали. Другото място, предпочитано от бургаските парапланеристи, е околността на село Тополица, разположено на 55 километра от града. Местността е гориста и при всяко излитане може да се разгледат чудните особености на този релеф.

"Дръжте момчето!"

Сред най-амбициозните идеи на момчетата от Бургас е проучването на възможностите за летене над Странджа. Да се впуснат в небето над планината все още си позволяват само най-добрите. Само те могат да преодолеят опасността да се отклонят от маршрута и да навлязат в турска територия.

Всяка година бургазлии участват в националните състезания в Сопот, Шумен, София, Пловдив и Монтана. Там те отиват не толкова с цел да спечелят първото място, колкото да обменят опит с другите, да покажат кой какво е научил и да споделят интересни ситуации.

Сред историите, които са се превърнали във фолклор, е случаят, в който парапланерист се приземил на селски мегдан. Към него се затичали група мъже, които били сигурни, че не му ли помогнат, сам не ще успее да стъпи на земята. "Дръжте момчето за краката да не го изпуснем" - викал най-възрастният. Пилотите на парапланери предупреждават, че ако станете свидетели на такова приземяване, най-добре е просто да се отдръпнете. Приземяването е може би най-адреналиновата част от полета.

Рисковите ситуации не са малко. Приземяването в клоните на дърво например или близо до далекопровод са само част от рисковете. Съществува една интересна за аматьорите и страшна за познавачите подробност - възможността за среща със самолет. Ако парапланерист, който е решил да се издигне на голяма височина, не е наясно с правилата във въздухоплаването, твърде вероятно е да има и такава среща.

За да я избегне, трябва да познава зоните, в които е забранено да се лети без специално разрешение. Нападения от птици, макар и рядко, също могат да се случат по време на полет. През размножителния си период грабливите птици стават чувствителни и когато са обезпокоени, могат да създадат проблем в небето. Не е така с лебедите, пеликаните, дивите гъски и щъркелите. Те са дружелюбни, понякога плашливи и обикновено дават предимство на човека или просто го наблюдават с интерес. Случва се дори да го допуснат в ятото си. Всеки, който е изживял подобно романтично приключение, го помни за цял живот.

Спасителният парашут

За страничния наблюдател остава скрита и още една "тайна" - спасителният парашут. Той се използва в случаите, когато крилото на парапланера се повреди и бързото приземяване е неизбежно. Такива ситуации за щастие са рядкост. Обучението на начинаещия пилот винаги включва придобиването на умения, които осигуряват безопасност в подобни критични моменти.

Тези, които вече мечтаят да полетят самостоятелно, трябва да знаят, че за това са нужни много знания и тренировки. В Бургас вече има лицензирана школа за обучение по парапланеризъм, в която за няколко месеца желаещите придобиват умения на истински пилоти.

Цялата екипировка, която е необходима на парапланериста, струва от 1300 до 6000 лева. Тя може да се ползва безопасно около 400 летателни часа.

Плановете на летящите бургазлии са през следващото лято да организират зрелищно национално състезание, с което да направят любимия си спорт още по-популярен и достъпен за хората от региона.

Ако ще летите в тандем:

1. Трябва да сте удобно облечени и обути. Жените трябва да забравят за късите поли и високите токчета.

2. Бъдете сигурни, че ще ви попитат за точните ви килограми. Не лъжете! Това е важно, за да бъде екипировката ви прецизно настроена.

3. В никакъв случай не оставяйте фотоапарата си долу, защото после много ще съжалявате.

4. Не се притеснявайте да кажете на своя инструктор, ако се почувствате зле по време на полета.

5. Не пропускайте да си направите снимка с пилота.

6. Дори да не спазите нито едно от тези условия, можете да сте сигурни, че полетът ще ви хареса и ще разказвате за него дълго време.

Рекорди

Рекордът по парапланеризъм в България принадлежи на варненеца Даниел Димов. Той е прелетял с безмоторен парапланер разстоянието от 216 километра между Варна и Хасково за седем часа.

Най-впечатляващото постижение за издигане във височина в България е 4300 метра, а скоростта, която може да се достигне при летене, е 60 километра в час.