Георги Донков: Животът в Кипър е много по-евтин, а заплащането е между 3 и 5 пъти по-високо, отколкото в България
Георги Донков е главен редактор на издавания вестник в Кипър “Българският вестник”. Агенция “Фокус” разговаря с него за българите в Кипър.


Фокус: Г-н Донков вие сте главен редактор на Българският вестник в Кипър. Кога и как започна неговото издаване?
Георги Донков: Вестникът излиза от юни 2006 година, като издатели са Ева Иванова и Тодор Здравков. Вестникът излиза на 1-ви и 15-ти всеки месец и идеята му е да информира българите в Кипър за новини от България, новини от Кипър и за това как живеят българските емигранти по другите държави. Даваме и много юридическа и политическа информация за условията на живот и работа в Кипър и за документацията, с която трябва да разполага всеки един българин там. Общо взето засягаме теми, които интересуват българската емиграция.
Фокус: Имате ли информация колко са българите в Кипър?
Георги Донков: Официална информация за това няма, но по неофициални данни те са между 40 000 и 50 000 души. Може обаче да сме станали и повече, тъй като самолетите са препълнени.
Фокус: С какво се занимават българите там, кои са най-търсените професии и каква работа е достъпна за тях?
Георги Донков: Основното нещо, с което се занимават хората в Кипър по принцип е туризмът. На този сектор е посветена почти цялата икономика в страната. Ако туризмът умре, умира и държавата. Голяма част от българите също работят в сферата на туризма – в хотели, ресторанти и най-различни видове заведения. Българи има във всички браншове на туризма и във всички видове специалности. Има управители на хотели, на заведения, рецепционисти в хотели, което също е висока позиция, има сервитьори, готвачи, има и много музиканти, по голямата част от които са дошли в Кипър преди промените през 1989 година и малко след това. Те свирят традиционна гръцка музика в “бозуки” заведения – така се наричат таверните в Кипър, свирят и в хотели и ресторанти. Голяма част от българите работят в селското стопанство и в строителството, знаем, че в медиите има трима-четирима човека, но може и да са повече. Общо взето няма икономическа сфера, в която да не работят българи.
Има много български спортисти и треньори. В Кипър обикновено идват българи, които са на финала на спортната си кариера, като причината най-вече е в парите. Освен това в Кипър спортът е на по-ниско ниво и натоварванията са по-малки.
Има и много интелигентни и образовани българи в Кипър. Тях обаче не ги мотивира икономическият фактор, а спокойствието и сигурността, които тази държава предполага и дава. Освен това в Кипър животът е много по-евтин, а заплащането е между 3 и 5 пъти по-високо.
Фокус: Легално ли пребивават българските работници в Кипър?
Георги Донков: След 1 януари 2007 година няма никакъв проблем за българите да дойдат и да работят в Кипър. Няма нелегални български работници и няма никакви пречки пред българите да работят в Кипър колкото време пожелаят, стига да не извършат някакво престъпление и да бъдат екстрадирани за това, но засега няма такива случаи. Още на 1 януари 2007 година Кипър беше една от страните, които отвориха напълно трудовия си пазар за българи. Единственото нещо, което се изисква сега е, когато отидеш да живееш и да работиш в Кипър, в рамките на 3 месеца да се регистрираш. Това става в емигрантските служби като се подава заявление и обикновено се прави от страна на работодателя. След това се издава така наречената жълта карта, който документ ти разрешава да пребиваваш в страната. Няма никакви ограничения за придобиване на този документ, и дори да нямаш работодател, можеш да отидеш и да си го извадиш сам. Въпреки улеснената процедура обаче, не всички българи, дори много малка част от тях си вадят този необходим документ. Голяма част от българите, които идват в Кипър, са необразовани, много голяма част от тях са и неграмотни. Освен това те идват доста комплексирани от България, където са живели със заплата от 100 евро и в Кипър 500 евро им се струват страшно много. Те се съгласяват да работят за такива пари, без да си дават ясна сметка, че с тях не може да живее. По голямата част от българите в Кипър не си търсят правата по никакъв начин и не изискват от работодателите си осигуровки. А всеки работодател в Кипър е длъжен да направи застраховка на работниците си за своя сметка. Много от хората въобще не знаят за това, не знаят какви са правата им и затова няма как да ги защитават, Но все пак има и българи, които се борят за правата си. Например едно момче, което беше дошло ноември миналата година, работеше гипсокартон, падна от височина около 8 метра и счупи едната си ръка. В болницата са му сложили метални пластини в ръката, но след като го изписват, лекарят и застрахователят се договарят, лекарят пише грешна експертиза, вследствие на което той не може да получи застраховка. Когато се връща на работа, го уволняват, защото започва да си търси правата. Започнаха се дела и това момче ще си получи обезщетението. Адвокатите на момчето ще изискват обезщетение и от работодателя, и от застрахователната компания.
Фокус: Работодателите в Кипър предпочитат ли да наемат българи, заради тяхната неинформираност, което да предполага и евентуално по-ниско заплащане?
Георги Донков: Имаше една тенденция веднага след влизането на България в Европейския съюз, която се задържа много силно около година, но напоследък започна да затихва. След приемането на България в Европейския съюз пазарът е абсолютно отворен и всеки българин може да отиде да работи на друго място, ако не му харесват условията или заплащането. Работодателите обаче се опитваха да злоупотребяват с българите, като продължават, както беше преди януари 2007 година, да не позволяват на българите да сменят работодателя си и само той им вадеше работна виза. Сега обаче Съюзът на българите в Кипър работи активно в тази насока, за да се предотвратят доколкото е възможно злоупотребите. В този Съюз защитаваме правата на българите, осъществяваме културно-просветна дейност, организираме различни мероприятия. Съюзът е във връзка с основните синдикати в Кипър, които влияят на работодателите да действат по-внимателно. Но въпреки всичко има много места, на които се злоупотребява с правата на българите. Дават им се по-малко пари, не ги осигуряват, не им правят застраховки, предлагат им мизерни условия за живот, в много случаи не им плащат. Все още продължава практиката, макар и не чак толкова често, да прибират паспортите на работниците си. Но ако българите сами си защитават правата и колкото по-често го правят, работодателите ще спрат да злоупотребяват с тях. Те обаче много се страхуват да не си изгубят работата, без да си дават сметка, че трудовият пазар в Кипър има нужда от тази работна ръка и че без имигрантския поток икономиката на страната не може да оцелее.
Фокус: Има ли разлика в отношението на работодателите към българите и работниците от другите държави.
Георги Донков: Не. Кипърецът е човек, който се възползва от всяка възможност да ти се качи на главата, без значение от каква националност си. Не трябва обаче всички да се слагат под общ знаменател. Лично аз познавам работодатели, които се грижат за работниците си като за собствените си деца. Като цяло обаче, ако има възможност да си спести някакви разходи от работника си, той го прави.
Фокус: Има ли сериозни разлики в манталитета на българите и на кипърци, което да създава проблеми в живота на българите там?
Георги Донков: За българина винаги има една хипотетична група “те”, които са виновни за всичко, докато в Кипър това не съществува. Кипърци знаят, че голяма част от нещата зависи от тях самите. Освен това знаят, че ако има някакъв проблем и се обърнат към съответната инстанция, този проблем ще бъде разрешен. А българинът не вярва на нищо, включително и на самия себе си, което е най-лошото. Българите не искат да повярват, че ако се оплачат в съответната институция, проблемът им ще бъде решен.
Фокус: Какви са първите проблеми, с които се сблъсква един българин при пристигането си в Кипър и започване на работа там?
Георги Донков: Това зависи много от самия човек. Има много тежки случаи – хора, които не знаят една дума на чужд език, без никакви пари в джоба, подлъгани от фалшив работодател, посредник или приятел. Такива хора, когато пристигнат в Кипър, изпадат в беда - не могат да си намерят нито жилище, нито работа. Това за съжаление се случва много често.
Фокус: Какво препоръчвате на българите, които решават да заминат за Кипър, за да живеят и работят там?
Георги Донков: Първото нещо е да не се доверява на български трудови посредници. В България има няколко фирми, които злоупотребяват с доверието на българите, като пускат некоректни обяви. Преди да замине от България, всеки трябва много внимателно да проучи мястото, където отива, както и офертата за работа. Трябва да е абсолютно сигурен, че знае повече от 100 думи на английски или гръцки и да има в себе си поне 500 евро, което е минимална сума. Всеки, който има поне един свой познат в Кипър, може да си намери работа. И всеки българин трябва да знае, че в Кипър се ползва с правата на кипърски гражданин – всички права, които важат за един кипърец, важат и за българина. Изключение прави само правото да участваш в избори като кандидат.
Фокус: Какви са взаимоотношенията между самите българи в Кипър?
Георги Донков: Българската емиграция навсякъде по света е умален модел на българската държава. Можеш да срещнеш всякакви хора и ситуации. Някои си помагат един на друг, без дори да се познават. Има обаче българи, които се възползват от безпомощността на други. Например една адвокатка започна да взема пари, на хора, изпаднали в беда и то, без да им свърши никаква работа.
Фокус: Казахте, че в Кипър туризмът е много добре развит. Идват ли български туристи или островът се приема от българите само като място за работа?
Георги Донков: Да, има български туристи. Кипър има огромна плажна ивица, отношението към туристите е по-добро, отколкото в България, а цените не са много по-различни. Освен това Кипър се приема като някаква екзотика все още заради палмите по улиците, портокалите, мандарините и бананите. Все пак обаче самолетите не са пълни с български туристи, а с български работници.
Мина МАРИНОВА