NESSEBAR-NEWS.com

All rights reserved. Copyright 2003 - Nessebar-News.com
гр.Несебър; ул."Струма" 6; Тел./факс: 0554/45404;
E-mail: k_kosev@abv.bg

Намаляваме бавно, неусетно почти...
От: 25-Юни-2008 16:25;  Прочетена: 523 пъти
Автор: А. "Фокус"

Населението у нас ще продължи на намалява. След 50 години българите ще са едва около 5 милиона
Данните показват, че при първото преброяване след възстановяването на Третата българска държава населението е било малко над 2 милиони. За цялостната ни история най-много сме били през 1988 година – почти 9 милиона.



Намаляваме бавно, неусетно почти...

Населението у нас ще продължи на намалява. След 50 години българите ще са едва около 5 милиона
Данните показват, че при първото преброяване след възстановяването на Третата българска държава населението е било малко над 2 милиони. За цялостната ни история най-много сме били през 1988 година – почти 9 милиона.



Агенция “Фокус”
НСИ: Най-много сме били през 1988 г. - 8 986 600 българи

Най-голям е бил броят на българското население през 1988 г., когато сме били 8 986 600. Данните за демографските процеси в България през периода 1900-2007 г. бяха изнесени на пресконференция на Националния статистически институт по повод 128 години от създаването на българската статистика, предаде репортер на Агенция “Фокус”. След настъпилите промени през 1989 г. населението започва да намалява. През 2007 г. населението е 7 640 240 души, от които 70,7 % живеят в градовете. В периода от 1900 до 2007 г. най-голям брой живородени деца са регистрирани през 1925 г. – 196 312 бебета. Оттогава броят на живородените деца като обща тенденция започва да намалява непрекъснато с изключение на периода 1945 – 1950 година, когато раждаемостта се е увеличила. За последното десетилетие на миналия век – през 1997 г. е регистриран най-малкият брой живородени деца – 64 125. През изминалата 2007 г. броят на живородените бебета е 75 349.
След 1945 г. се формира тенденция към намаляване на броя на умиранията. През 1958 г. достигат минимален размер за целия период – 60 734. През следващия десетгодишен период броят на умрелите лица започва да се увеличава и достига 80 хил. за 1969 г. Максимален брой е достигнат 1997 г., когато са умрели над 121 хил. души. След 2005 г. броят на умрелите лица е около 113 хил. годишно.
Положителният естествен прираст на населението е най-голям през 1950 г. – 108 437 души. След тази година прирастът намалява непрекъснато. От 1990 г. естественият прираст на населението вече е отрицателен – през същата година населението в страната е намаляло с 3428 души. Отрицателният естествен прираст достига до 57 736 души през 1997 г. Макар цифрите да не са толкова стряскащи, отрицателният прираст продължава да е много висок. През 2007 г. населението е намаляло с над 37 хил. души.
Най-висок коефициент на раждаемост е регистриран през 1914 г. – 45 на 1000 души, след което заема различни стойности през годината, но все пак се очертава обща тенденция към намаляване.
Коефициентът на смъртност е най-висок по време на войните. От 1953 до 1974 г. в страната е регистрирано най-ниското равнище на смъртност в историята от 1900 досега.
Емилия ИЛИЕВА


Агенция “Фокус”
НСИ: Населението на страната ще продължи да намалява

Разработената демографска прогноза в Националния статистически институт (НСИ) през тази година, както и тенденциите през последните 15 години показват, че населението на страната ще продължи да намалява. Това каза Йордан Калчев, началник на отдел “Статистика на населението” на пресконференция по повод 128-ата годишнина от създаването на българската статистика, предаде репортер на Агенция “Фокус”. През 2020 година ще бъде около 6 млн. и 953 хиляди души, през 2030 г. - 6 млн. и 436 хиляди, а през 2040 г. - 5 млн. и 971 хиляди. През прогнозирания период освен намаляването на населението се очаква да продължи тенденцията на застаряване на населението, което се дължи на нарастването на средната продължителност на живота и на вътрешномиграционните процеси. Населението под трудоспособна възраст до 2020 година ще се увеличи и неговият относителен дял ще бъде около 15 %, след което ще започне да намалява. По-голямо ще бъде намалението в трудоспособна възраст.
Емилия ИЛИЕВА


Агенция “Фокус”
НСИ: Детската смъртност бележи тенденция на намаление

За периода от 1900 до 2007 г. детската смъртност бележи тенденция на намаление, като най-ниската си стойност тя достига през 2007 година - 9,2 на хиляда живородени деца. Това каза Йордан Калчев, началник на отдел “Статистика на населението” в НСИ, на пресконференция по повод 128-ата годишнина от създаването на българската статистика, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Отрицателният естествен прираст на населението е най-висок през 1918 година - минус 10,8 на хиляда души. Близък до нулев прираст е регистриран през 1990 година - минус 0,4 на хиляда души. След това естественият прираст отново бележи отрицателен ръст, като най-висок е през 1997 г. - минус 7,0 на хиляда. В края на 2007 г. коефициентът на естествен прираст е минус 5,0 на хиляда от средногодишното население. Средната продължителност на живота непрекъснато се увеличава, като през 2007 г. тя е 72,6 години.
Емилия ИЛИЕВА


Радио “Фокус” - Варна
Населението на Шуменска област е намаляло с 1073 души през миналата година

Населението на Шуменска област е намаляло с 1073 души през миналата година, съобщи на пресконференция Атанасула Настева, директор на Териториалното статистическо бюро, предаде кореспондентът на радио “Фокус” - Варна. 196 559 са били жителите към 31 декември 2007 година, с което Шуменска област остава на 16 място у нас. От десетте общини, само Велики Преслав увеличава населението си. За разлика от 2006 година, когато бе регистрирано повишение, през миналата година жителите на Шумен са намалели с 219 души. Въпреки това областният център запазва десетото си място в страната по този показател. От 151 населени места в Шуменска област в 10 живеят под 100 души, а в три - под 50 души. Най-малкото село е Беджене, което има 38 жители.
Милен МАРИНОВ


Радио "Фокус" - Варна
Раждаемостта и смъртността в Шуменска област през 2007 година са се увеличили

Раждаемостта и смъртността в Шуменска област през 2007 година са се увеличили, отчете Атанасула Настева, директор на Териториалното статистическо бюро, предаде кореспондентът на радио “Фокус” - Варна. Родени са 2081 деца, с 97 повече в сравнение с 2006 година. За първи път от 2000 година насам живородените надвишават 2000. Раждаемостта в област Шумен е 10,6 промила, при 10,00 за 2006 година и средна за страната 9,8. През 1900 година раждаемостта у нас е била 42,2 промила, а най-висока в историята на българската статистика е регистрирана през 1914 година – 45,1 промила.
2849 души са починали в Шуменска област през миналата година. Смъртността е 14,5 промила, докато година по-рано е била 14,4 промила. В сравнение със средните стойности за страната в областта се умира по-често от остър инфаркт, инсулт и злокачествени заболявания и по-рядко от хипертонии и самоубийства.
Милен МАРИНОВ


Радио “Фокус” - Сливен
Населението на област Сливен е намаляло за една година

Населението на област Сливен е намаляло за една година, сочи статистика на Териториално статистическо бюро в Сливен, съобщи пред радио “Фокус” - Сливен Светлана Манолова, началник „Демографска и социална статистика” в Териториално статистическо бюро – Сливен. Към 31 декември населението на Сливен е 207 786 души или 2.7 % от населението на страната. Тенденцията на намаление се запазва и в сравнение с предходната 2006 г. населението намалява с 1383 души или с 0.7 %. Това намаление е в резултат на отрицателния механичен прираст, т.е. с 1249 души са повече изселените, отколкото заселените в областта през 2007 година и на отрицателния естествен прираст на населението, който е минус 134, т.е. по-голям е броят на починалите, отколкото на живородените. Най-голямо е намалението на населението в община Сливен – 715 души , в община Котел – 314 души , в община Нова Загора – 311 души, а в община Твърдица населението спрямо предходната година е намаляло с 43 души. В сравнение с 2006 г. мъжете са намалели с 806 души или с 0.8 %, а жените - съответно с 577 души или с 0.5 %. В общия брой на населението жените продължават да са повече (51.4 %). На 1 000 мъже се падат 1 056 жени. През 2007 г. в градовете живеят 136 661 души или 65.8 % от населението на областта, а в селата – 71 125 или 34.2 %. Както в градовете, така и в селата броят на жените е по-голям. Това съотношение е по-силно изразено в градовете, където жените са с 4 281 повече, а в селата – само с 1 355. Разпределението на населението по пол и местоживеене е приблизително еднакво, каза още Светлана Манолова. От всички мъже в състава на населението в областта 65.5 % живеят в градовете. За жените този относителен дял е 66.0 %. В края на 2007 г. възрастовата структура на населението по основните групи – под, във и над трудоспособна възраст се запазва почти същата, както и през 2006 година. Върху обхвата на тези групи влияние оказва не само естественото движение на населението, но и настъпилите законодателни промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране.
Гергана СУЛТАНОВА


Радио “Фокус” – Велико Търново
Увеличава се раждаемостта във Великотърновска област

Раждаемостта във Великотърновска област се увеличава, отчете днес Михаилка Григорова, началник-отдел “Информационно обслужване” в териториалната статистическа служба, предаде репортер на радио “Фокус” – Велико Търново. През 2007 година в областта са се родили 2 366 души, от които живородените са 99,4%. Това представлява увеличение със 100 живородени деца спрямо 2006 година. 1189 са момчетата, а 1163 – момичета. Отчита се известно увеличение на средната възраст на родилките – на около 25 години. 7 деца са родени от майки, по-малки от 15 години. Най-възрастната родилка за миналата година в областта е била на 44 години.
Увеличават се извънбрачните раждания – за 2007 година в област Велико Търново те са били 1300, при едва 1066 брачно родени.
Нараснал е броят на браковете през миналата година на 910, като 83% от тях са сключени от населението в градовете. В селата са сключени само 151 брака. Регистрираните разводи за миналата година са 566.
4432 души са починали през 2007 година в областта, което спрямо предходната година е намаление с 237 души. Смъртността продължава да е по-висока сред мъжете отколкото при жените и в селата отколкото в градовете. Основната причина за фатален край сред жителите на областта са болестите на органите на кръвообръщението – на тях се дължат 64% от смъртните случаи. На второ място като причина са новообразуванията. При жените с най-висок относителен дял са злокачествените новообразувания с локализация на млечната жлеза, следвани от тези на дебелото черво, докато при мъжете – новообразувания на ларинкса, трахея, бронхи и бял дроб.
Запазва се отрицателният прираст на населението в областта – за 2007 година коефициентът е – 7.4 промила на 1000 души от населението на областта (за страната той е –5.0 промила).
Вероника ИВАНОВА


Агенция “Фокус”
Девет столетници има във Великотърновска област

След 1991 година се формира трайна тенденция на намаляване на броя на населението във Великотърновска област, като от 334 644 тогава през 2007 година то вече е било 278 764 души, което съставлява 3,6% от населението на страната. Това съобщи днес на пресконференция Михаилка Григорова, началник-отдел “Информационно обслужване” в териториалната статистическа служба, предаде репортер на радио “Фокус” – Велико Търново. Най-много са жителите в община Велико Търново - 88 661 души, следвана от Горна Оряховица – 49 707 души и Свищов – 49 114 души. Сухиндол е общината в областта с най-малък брой жители – 3178 души. Най-голям е бил броят на населението във Великотърновско през 1979 година – 349 520 души.
В общия брой на населението жените продължават да са в повече (52%), като през 2007 година на 1000 мъже са се падали 1084 жени. По-голямата част от населението (66,9%) живеят в градовете. От статистиката отчитат още, че намалява населението под 15-годишна възраст. За сметка на това се увеличава населението на възраст над 65 години. Населението в трудоспособна възраст през миналата година в областта е 175 630 души, което представлява 63% от цялото население.
Девет души на възраст над 100 години живеят във Великотърновска област. И в този случай жените имат превес – 3-ма са мъжете, а 6 – жените. Около 140 души пък са във възрастовата граница от 90 до 100 години.
Според статистическите прогнози населението в областта ще продължава да намалява, като през 2025 година се очаква броя на жителите да е 233 600 души.
Днес се навършват 128 години от създаването на българската статистика.
Вероника ИВАНОВА

Агенция “Фокус”
Очаква се населението на Ловешка област да намалява прогресивно, твърдят статистици

Според прогноза, направена от Териториалното статистическо бюро в Ловеч, населението на региона прогресивно ще намалява. Очаква се през 2025 г. в Ловешко да живеят 124 639 души, съобщи за радио “Фокус - Велико Търново Цветозария Гатева, директор на Териториалното статистическо бюро в Ловеч. В момента населението е 155 468 души. Над 95 хил. души живеят в градовете, останалите са в селата, а най-населена е община Ловеч.
През 2007 г. на територията на Ловешка област, с решение на Министерски съвет, са закрити 22 села, каза още Цветозария Гатева. В три села на територията на община Троян пък няма нито един жител. Това са селата Долна Марганита, Жидов дол и Лешко пресои. Най-голямото село в Ловешко пък е тетевенското Галата. Там живеят 2 514 души.
Дарина ЦВЕТКОВА

Радио "Фокус" - Велико Търново
Шестнадесет мъртви деца са родени в Ловешко за година

Шестнадесет деца са родени мъртви на територията на Ловешка област за една година, съобщи за радио “Фокус” - Велико Търново директорът на Териториалното статистическо бюро в Ловеч Цветозария Гатева. Десет от тях са на възраст до 1 година, като пет са от община Луковит. Шест деца пък са родени от майки на възраст под 15 години.
През 2007 г. в Ловешка област са родени 685 момчета и 692 момичета, уточни Цветозария Гатева. Най-висока раждаемост има в община Ябланица, а най-ниска – община Априлци. Според директорът на Териториалното статистическо бюро-Ловеч, последното се дължи на факта, че там населението е застаряващо.
Дарина ЦВЕТКОВА


Агенция “Фокус”
Населението в Хасковско ще намалее с 50 хиляди души до 2025 година, ако се запазят сегашните тенденции

Населението на Хасковска област ще намалее с 50 хиляди души до 2025 година, ако се запазят сегашните тенденции, а България ще има с около един милион по малко жители от сега, заяви на пресконференция директорът на Териториално статистическо бюро-Хасково Наско Нанев, предаде кореспондентът на Агенция “Фокус”. Към 2025 година населението на областта се очаква да бъде 212 481 души. Според статистиката в края на 2007 година в областта живеят 261 726 човека.
2376 бебета са се родили миналата година в хасковско, а 4095 души са починали. Раждаемостта е 9 промила, което е под средното за страната- 9,8, а смъртността е 15,6 на 1000, което е над средното в България-14,8.
783 двойки са сключили брак в областта миналата година, а 507 са се развели. В три села от Хасковска област са регистрирани само бракове - това са Войводово, Стамболийски и Тракиец.
Все още не са закрити на картата четири села в които не живее нито един човек. Това са Сборино, Петрушка и Горско от община Ивайловград, както и свиленградското Лисово. Само един човек е регистриран като жител на ивайловградското Бели дол. По двама са в Гнездаре и Брусец. Най-голямото село в областта е хасковското Узунджово с 1867 жители. Нито една от 11 общини в Хасковска област няма положителен естествен прираст. От 251 населени места само в 18 родените са повече от починалите, те са предимно населени от малцинствени групи.
Статистиците са забелязали положителен механичен прираст в населени места най-вече по време на местните избори миналата година.
Мира МИТЕВА


КОМЕНТАРИТЕ ОТВЪН
АФП: Населението на България ще намалее с една трета до 2060 г.

Населението на България ще намалее с около една трета от 7,6 млн. души през миналата година до 5,1 млн. през 2060 г., сочат данни на Националния статистически институт на страната, предаде АФП. Причината за това е намаляващата раждаемост.
Както повечето страни в Европа, населението на България ще намалява и застарява.
България се присъедини към ЕС през 2007 г. и е най-бедната страна в съюза, припомня АФП.



Агенция “Фокус” припомня:
В периода 1 – 14 март 2001 г. в България се извършва последното преброяване на населението. Като българи се самоопределят около 6 850 000 души (85,5 %), турци – около 745 000 (9,3 %), а роми – около 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (около 3 889 000 мъже и около 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г. Отрицателният прираст за 2000 г. е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата 31 %.
***
Данни от официални преброявания на населението в България...
***
Към 31 декември 1880 г.
Първо официално преброяване на населението в Княжество България
Общ брой на населението - 2 007 919 души, в т.ч.
мъже - 1 027 803 души,
жени - 980 116 души.
***
Към 31 декември 1887 г.
Първо официално преброяване на населението в обединеното след Съединението Княжество България.
Общ брой на населението - 3 154 375 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 1 605 389 души (50,9 %),
жени - 1 548 986 души (49,1 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 593 547 (18,8 %), от които мъжете са 51,8 %,
селско население - 2 560 828 (81,2 %), от които мъжете са 50,7 %.
***
Към 31 декември 1892 г.
Общ брой на населението - 3 310 713 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 1 690 626 души (51,1 %),
жени - 1 620 087 души (48,9 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 652 328 (19,7 %), от които мъжете са 52,3 %,
селско население - 2 658 385 (80,3 %), от които мъжете са 50,8 %.
***
Към 31 декември 1900 г.
Общ брой на населението - 3 744 283 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 1 909 567 души (51,0 %),
жени - 1 834 716 души (49,0 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 742 435 (19,8 %), от които мъжете са 51,7 %,
селско население - 3 001 848 (80,2 %), от които мъжете са 50,8 %.
***
Към 31 декември 1905 г.
Общ брой на населението - 4 035 575 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 2 057 092 души (51,0 %),
жени - 1 978 473 души (49,0 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 789 689 (19,7 %), от които мъжете са 51,9 %,
селско население - 3 245 886 (80,3 %), от които мъжете са 50,7 %.
***
Към 31 декември 1910 г.
Общ брой на населението - 4 337 513 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 2 206 685 души (50,9 %),
жени - 2 130 828 души (49,1 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 829 522 (19,1 %), от които мъжете са 51,7 %,
селско население - 3 507 991 (80,9 %), от които мъжете са 50,5 %.
***
Към 31 декември 1920 г.
Общ брой на населението - 4 846 971 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 2 420 484 души (49,9 %),
жени - 2 426 187 души (50,1 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 966 375 (19,9 %), от които мъжете са 51,4 %,
селско население - 3 880 596 (80,1 %), от които мъжете са 49,6 %.
Забележки:
1. През периода 1910-1920 г. България понася физическа загуба на население, както следва:
Около 140 000 загинали във войните (Балканска война, Междусъюзническа война, Първата световна война), предимно в репродуктивна възраст;
Около 276 000 жители на Южна Добруджа, които преминават в територията на Румъния.
2. Приема се, че загубвайки територии по време на Междусъюзническата и Първата световна войни към България се насочват около 350 000 бежанци. Знае се, обаче, че голяма част от бежанците от Беломорска и Одринска Тракия се връщат по родните си места след първата вълна, след което отново имигрират в България към 1923 г.
***
Към 31 декември 1926 г.
Общ брой на населението - 5 528 741 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 2 743 025 души (49,6 %),
жени - 2 785 716 души (50,4 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 1 130 131 (20,4 %), от които мъжете са 50,9 %,
селско население - 4 348 610 (79,6 %), от които мъжете са 49,9 %.
***
Към 31 декември 1934 г.
Общ брой на населението - 6 077 939 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 3 053 893 души (50,2 %),
жени - 3 024 046 души (49,8 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 1 302 551 (21,4 %), от които мъжете са 50,7 %,
селско население - 4 775 378 (78,6 %), от които мъжете са 50,1 %.
***
Към 31 декември 1946 г.
Общ брой на населението - 7 029 349 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 3 516 774 души (50,0 %),
жени - 3 512 575 души (50,0 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 1 735 188 (24,7 %), от които мъжете са 51,2 %,
селско население - 5 294 161 (75,3 %), от които мъжете са 49,6 %.
***
Към 1 декември 1956 г.
Общ брой на населението - 7 613 709 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 3 799 356 души (49,9 %),
жени - 3 814 353 души (50,1 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 2 556 071 (33,6 %), от които мъжете са 49,9 %,
селско население - 5 057 638 (66,4 %), от които мъжете са 50,5 %.
***
Към 1 декември 1965 г.
Общ брой на населението - 8 227 866 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 4 114 167 души (50,0 %),
жени - 4 113 699 души (50,0 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 3 822 824 (46,5 %), от които мъжете са 50,0 %,
селско население - 4 405 042 (53,5 %), от които мъжете са 50,0 %.
***
Към 1 декември 1975 г.
Общ брой на населението - 8 727 771 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 4 357 820 души (49,9 %),
жени - 4 369 951 души (50,1 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 5 061 087 (58,0 %), от които мъжете са 49,7 %,
селско население - 3 666 684 (42,0 %), от които мъжете са 50,2 %.
***
Към 4 декември 1985 г.
Общ брой на населението - 8 003 649 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 4 433 302 души (49,5 %),
жени - 4 515 347 души (50,5 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 5 799 939 (64,8 %), от които мъжете са 49,2 %,
селско население - 3 148 710 (35,2 %), от които мъжете са 49,8 %.
***
Към 4 декември 1992 г.
Общ брой на населението - 8 487 317 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже - 4 170 622 души (49,1 %),
жени - 4 316 695 души (50,9 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 5 704 552 (67,2 %), от които мъжете са 48,9 %,
селско население - 2 782 765 (32,8 %), от които мъжете са 49,5 %.